Градината през АПРИЛ

ОБЩО ГРАДИНАРСТВО

Последователност в борбата с плевелите

При топло време плевелите избуяват в цялата градина. „Дивите” треви бързо взимат връх сред нежния разсад, младите растения и бавнорастящите видове. В този случай е необходима последователност: колкото по-редовно и старателно почиствате плевелите, които в ранния стадий лесно се отстраняват, толкова по-малко работа ще имате по-късно – в началото на лятото. Освен това и декоративните, и ядивните растения тогава стават по-конкурентноспособни. А след като премине периодът, в който охлювите представляват най-голяма опасност, свободните пространства могат да се покрият със слой мулч, възпрепятстващ появата на плевели.

Плевелите се отстраняват най-лесно, когато почвата е леко влажна и постоянно се поддържа рохкава. Между редовете, отстоящи на по-голямо разстояние, може да се работи удобно от изправено положение с мотика или култиватор. Но за да не се повредят младите растения или луковиците на цветята, често е по-добре да се работи с мотичка с къса дръжка или плевелите просто да се изскубват с ръка. Винаги се старайте да изтръгнете изцяло корените.

ЗЕЛЕНЧУКОВА И ОВОЩНА ГРАДИНА

ПОДПРАВКИ

Босилек

Босилекът обича слънчево място с богата на хумус и рохкава почва. Неговите семена имат нужда от светлина, за да покълнат, затова се покриват само с тънък слой пръст. При температура най-малко 12 градуса покълването трае 14-20 дни. Начало на отглеждането в сандъчета – от средата на април, засаждане на открито – от средата на май, след последните студове. По време отглеждането осигурете равномерна температура и влажност, без прекомерно поливане. Пикирайте по-гъсто израсналите растения.

Джоджен

На по-влажно място, в някой ъгъл на градината, който може да бъде и леко засенчен, се разсажда джодженът. Използват се стари коренища, с 8-10 см от надземната част.

Чубрица

Чубрицата се развива успешно на всякакъв тип почва. Тя се отглежда най-често чрез разсад. При сеитба през месец април семената се засяват в открита леха. Тъй като те са дребни, почвата трябва да бъде много добре обработена, ситна и влажна. Засетите семена се покриват с 1-1.5 см ситно пресят угнил оборски тор, който леко се притъпква.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

През април преминават опасностите от късни пролетни слани, а почвената температура се повишава над 10-14 градуса. Настъпва време за сеитба на открито и за разсаждане на ранните зеленчуци, за които има приготвен добре закален разсад – пролетна салата и маруля, ранно главесто и цветно зеле, ранни домати и пипери. С пролетната предсеитбена обработка на почвата се внасят необходимите за всяка култура торове.

Домати

Между 5 и 15 април за Южна България и след 20 април за Северна България се разсаждат ранните домати. Всяко растение се поставя в изкопаната ямка и се покрива с почва до или малко над котиледоните. В случай на прерастване, засаждането е по-дълбоко.

Пипер

Пиперът е по-топлолюбива култура, затова разсаждането на ранните сортове се извършва към края на месеца. Пиперът не понася дълбоко засаждане. Растенията се поставят на дълбочина не повече от 3-4 см по-дълбоко отколкото са били в парника.

Патладжан

В края на месеца се разсажда патладжанът за ранно полско производство. За неговото отглеждане се избират равни или леко наклонени на юг или югоизток места с дълбоки, плодородни и топли почви, добре запазени от ветрове и студени въздушни течения. Крайно неподходящи са тежките и студени почви с високи подпочвени води.

Главесто и брюкселско зеле

През втората половина на месеца се засяват семената за средно ранно полско производство на главесто и брюкселско зеле. При тях разсадът се отглежда в открити лехи. За отглеждане на разсад за площ от 100 кв.м са необходими 4-5 грама семена, които се засяват на 1 кв.м. 

Градински фасул

След 20 април започва сеитбата на градинския фасул. Най-добри предшественици за фасула са краставиците, зелето и картофите. Самият той е добър предшественик за всички култури, които изискват по-големи количества азот в почвата.

Краставици

В последната десетдневка на април се засяват семената на краставиците за средно ранно полско производство. За районите на Южна България сеитбата обикновено е малко по-рано – около средата на месеца. За засаждане на площ от 100 кв.м краставици са необходими – при гнездова сеитба 25-30 грама семена, а при редова 30-50 грама.

Тиквички

При тиквичките сеитбената норма е 40-50 грама за 100 кв.м. Зеленчуковите растения от семейство тиквови изискват богати, рохкави и влагоемни почви.

Моркови

През месец април се сеят и моркови за средно ранно производство. По отношение на почвата, морковът предявява големи изисквания. За предпочитане са дълбоките, структурни, песъчливо-глинести, запасени с органични вещества почви. Тежките глинести почви са неподходящи, тъй като лесно образуват кора и пречат за нормалното поникване и нарастване на кореноплода.

Дини и пъпеши

Когато почвата трайно се затопли до 12-15 градуса и вече няма опасност от слани, може да се пристъпи към сеитба на дини и пъпеши. За да се осигури по-бързо и дружно поникване, най-добре е да се използват предварително рътени семена. Дините и пъпешите обичат топли, рохкави и проветриви почви, снабдени с хранителни вещества в лесно усвоима форма. Най-добре се развиват на богати и дълбоки глинесто-песъчливи почви, добре наторени през есента с основната обработка. При оформянето на гнездата се използва добре угнил оборски тор, тъй като пресният тор оказва неблагоприятно влияние върху плододаването и качеството на плодовете.

ПЛОДОВЕ

Издръжливи лози

Температура на почвата от 10-12 градуса е подходяща за вкореняване на лозите, така че през април можете да пристъпите към създаване на ново лозово насаждение. При това не забравяйте, че най-ефикасната растително-защитна мярка е превантивната. Добре е да се засаждат сортове, притежаващи повишена устойчивост на ниски зимни температури, както и на мана, и оидиум (брашнеста мана), които много често нападат лозите.

Да се внимава за плевели

Слоят мулч около стволовете на дърветата задържа почвената влага и възпрепятства израстването на плевели. Конкуренцията на плевелите е особено силна и пречеща на растежа при новите насаждения.

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

ТРЕВЕН КИЛИМ

Торове за наситено зелено

След първото или второто косене е препоръчително да се разхвърля тор с дълготрайно действие. Често това е достатъчно за една обикновена полянка, но за да се получи перфектна морава, торенето трябва да се повтори през май или юни. А ако е необходимо през август процедурата да се извърши отново с бедни на азот, но богати на калиеви соли подхранващи вещества. При сухо време след всяко торене се полива обилно. Ако времето вече се е затоплило, можете да аерирате още преди първото торене. При влажно и хладно време е по-добре да изчакате до началото на лятото.

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Грижи за почвата и торене

В началото на април (в топлите райони още през март) дърветата и храстите трябва да получат първото си подхранване. За тази цел земята се разрохква и се разпръсква тор. Препоръчително е използването на пълноценен органичен тор, който бавно прониква в почвата и се усвоява от растенията в продължение на седмици. За дългосрочно подобряване на структурата на почвата и стимулиране на нейната жизнеспособност е добре допълнително да се насипе тънък слой компост. При бедни песъчливи почви редовното добавяне на компост е особено препоръчително, тъй като той значително повишава плодородието на почвата и капацитета й за задържане на влагата. След наторяването, почвата може да се покрие със слой ситно натрошени дървесни кори. По този начин се пречи на плевелите да избуят и се намалява водното изпаряване. При преработката на корите от почвените организми обаче се изразходва допълнително азот. При недостиг на азот, сигнал за който е изсветляване и пожълтяване на листата, трябва да се натори допълнително с костно брашно.

ЛЕТНИ ЦВЕТЯ

Торене на розите

През април е време розите да се подготвят за дългия период на цъфтеж през лятото чрез балансирано наторяване. Продължително цъфтящите видове рози имат особена нужда от това допълнително подхранване, иначе се изтощават. Може да се избира между органичните торове, например костни стърготини, които се преработват от микроорганизмите в почвата. Вариант са и минералните торове – те веднага се усвояват от растението, но трябва да внимавате за правилното им дозиране.

Директно засяване на открито

Издръжливи летни цветя като полски мак, лупина, метличина и слънчоглед могат да се засеят директно в градинските лехи още през април. Повечето едногодишни растения обичат слънчевите места. Важно е почвата да се подготви добре и да се отстранят бурените. Сеитбата се извършва в бразди или разпръснато в цялата леха. Накрая семената се покриват с тънък слой пръст (някои само леко се притъпкват) и хубаво се поливат.

След период на закаляване, отгледаният вкъщи разсад също се разсажда в градината през април (да се внимава за нощните студове и при нужда младите растения да се покрият със защитен материал) или от средата на май.

Пъстри пролетни цветове

Април е периодът на цъфтеж на много луковични цветя като лалетата и нарцисите. След прецъфтяване дръжките на цветовете трябва да се отстраняват, за да не изразходва луковицата резервни вещества за производство на семена. Листата остават докато пожълтеят. Внимавайте да не окосите прекалено рано ливадите с минзухар, кокичета и синчец, за да могат и през следващата пролет пищно да разцъфтят.

Засаждане на многогодишните тревисти видове

Април е най-подходящият момент за засаждане на многогодишните тревисти растения. При покупката им обърнете внимание на изискваните условия на местообитанията (слънце, полусянка, сянка, както и свойства на почвата). Други важни критерии при избора са височината на израстване, времето на цъфтеж и багрите на цветовете. За всяко място в градината има подходящо растение и при умел избор времето на цъфтеж може да продължи от февруари до ноември. Не ги засаждайте прекалено нагъсто! Ако не е указано друго, стандартните разстояния са: 20-30 см за ниските видове, 40-50 см за средно високите и 60 до 80 см за високите растения като ралицата.

ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЕКЗОТИКАТА

Конопена палма

Конопената форма (Trachycarpus fortunei) може на открито да преживее зимата в нашите географски ширини. Нейните здрави перести листа най-често имат гладка дръжка и са нарязани до основата. В зависимост от условията палмата образува от 5 до 15 нови листа на сезон, които, както при всички палми, израстват в горния край на ствола. После те се разгръщат и бавно започват да се навеждат надолу, докато най-старите листа в долния край на короната постепенно отмират. По този начин стеблото успява дори и при нашите температурни условия да израсне с 40 см за година. Стеблената обвивка от ликовидни влакна с времето се отделя и опада на парчета като кората на старите дървета.

Идеални партньори

Конопената палма би донесла много радост на почитателите на градините от средиземноморски тип, които могат да са сигурни, че ще предизвикат възхищението на съседите си, тъй като екзотичното дърво неизбежно привлича всички погледи. Същевременно за оформянето на подобна градина се изисква тънък усет: не е лесно палмата да се впише сред вече съществуващата растителност, без да изглежда като чуждо тяло.

Цъфтящи храсти като рододендрона и форзицията не са подходящи партньори за палмата – стиловото различие би било прекалено голямо. Може да се направи обаче сполучлив подбор от напомнящи Средиземноморието храсти и дървета, които биха й хармонирали добре: например див лимон (Poncirus trifoliata) или японска аукуба (Aucuba japonica „Variegata”), чиито вечнозелени, с бели мраморни шарки листа образуват красив контраст с филигранните листа на палмата. Също и  лавровишната (Prunus laurocerasus), пъстроцветните сортове на дървовидната ружа (Hibiscus syriacus) и на летния люляк (Buddleja davidii) биха били израз на добър вкус в комбинация с палмата. От по-големите дървета много подходящи са боровете и малко по-чувствителният към студа купресокипарис лейланди  (Cupressocyparis leylandii).

От тревистите растения и ниските храсти подходящи партньори за палмата са само видовете, носещи екзотичен привкус, например юката (Yucca filamentosa) с нейните подобни на агаве листа, лавандула, кочата трева (Nepeta faassenii), заешкото ухо (Stachys byzanthina), както и лютивата тлъстига (Sedum acre), мащерката (Thymus serphyllum) и витошкият еделвайс (Antennaria dioica), образуващи красив цветен килим. Освен това палмата се комбинира добре с летни цветя като циганчето и фуксията.

Засаждане и грижи

Палмите се отглеждат контейнерно в оранжериите, затова не бива да се засаждат на открито преди май. Тогава те могат да се аклиматизират безпроблемно и до зимата добре да се вкоренят. Местообитанието трябва да бъде защитено от вятъра и в идеалния случай да предлага благоприятен микроклимат, например да се намира пред изложена на юг стена. При температура по-ниска от минус 12 градуса палмата трябва да бъде защитена. За тази цел трябва да приберете нагоре и вържете хлабаво листата с кокосово влакно, след което да напълните образувалата се фуния със слама. Накрая обвийте цялата корона с голямо покривало и привържете четирите краища за стеблото (ако зимата е много студена, стеблото също има нужда от защита и трябва да го увиете с подходящ материал). Добре е преди всяка зима да се погрижите и за областта на корените, като я покриете с дебел 20-30 см слой от борови иглички, листа или дървесни кори.

Благодарение на тези мерки палмата може да преживее студовете и през следващото лято отново да бъде звездата на вашия средиземноморски рай.

ДЕКОРАТИВНО ЕЗЕРО

През пролетта по време на първия цъфтеж на водораслите моментът е подходящ за отстраняването на тези нежелани водни растения. Водните охлюви, които се прикрепват към тях, трябва да се върнат обратно в езерото, защото са полезни унищожители на водорасли. Освен това сега могат да се добавят нови водни растения или да се отнеме от дълбочината на езерото чрез добавяне на дребен чакъл. Това е задължително да се направи, ако езерото представлява опасност за малки деца. Обикновените речни камъчета са се доказали като идеалният строителен материал за езеро. Преди всичко с тях лесно и ефикасно се покрива черното полиетиленово фолио. На равните места около брега кръглите камъчета спокойно се задържат, а стръмните могат да се изградят с по-ръбести камъни.

ОРАНЖЕРИЯ И ПАРНИК

Грижи за почвата

Добре е да се вземе проба от почвата и според нуждата да се натори с органичен тор. При високо съдържание на соли почвата силно се напоява. Да се нахвърля компост, който да се разстели с гребло и да се добави тор на по-изтощените места. Растенията в големи съдове да се подхранят. Да се поразредят клоните им и да се разрохка почвата.

материалът се реализира с помощта на сп. "Зелен рай"