Градината през МАЙ

ОБЩО ГРАДИНАРСТВО
Благотворното мулчиране
Мулчирането, т.е. покриването на площта между растенията, поддържа почвата влажна и рохкава, предпазва я от силни температурни колебания, възпрепятства израстването на плевели и постоянно осигурява хумус, доколкото се използват органични материали. Най-добре е мулчът да се разхвърля едва в късна пролет, когато почвата вече се е затоплила добре, а опасността от охлюви е поотминала.
За мулчиране е подходящо всичко, което се разлага, без да гние и не представлява интерес за причинителите на болести; например окосена трева (да се нанася съвсем тънък слой), листа, слама, а през есента – опадалите листа. Други добри материали са компостът, както и предлаганите в магазините мулч и хумус от дървесни кори. Ако използвате мулч от кори и слама, трябва да се погрижите за достатъчно количество азот, като разпръснете допълнително няколко шепи костно брашно. Най-добре е мулчът да се нанесе върху предварително разрохкана повърхност, като слоят може да бъде с дебелина от 2 до 6 см (не повече от 10-12) в зависимост от материалите и целта на приложението, а при нужда може да се подновява от време на време.

ЗЕЛЕНЧУКОВА И ОВОЩНА ГРАДИНА
ПОДПРАВКИ
Копривата намира много приложения
В някой ъгъл на градината си непременно трябва да запазите място за един корен коприва. Тя служи за храна на гъсениците на чудно хубавата копривена пеперуда и на пеперудата дневно пауново око. Една част можете да използвате като подсилващ и подхранващ течен тор. Освен това, през пролетта копривата първа ви осигурява нещо зелено за трапезата и за чайника. Чаят от коприва подсилва растежа на косата и има пречистващо действие. За една чаша са достатъчни 2-3 листенца.
Засадете босилека
Ако вече няма опасност от застудяване и растенията са израснали достатъчно, можете след кратък период на адаптация да ги засадите на открито на слънчево и защитено място. Трябва да сте сигурни обаче, че през последните години там не са отглеждани устоцветни видове (например чубрица, маточина). Ширината на редовете зависи от растежа. Ако има много охлюви, за които босилекът е любимо лакомство, по-добре го насадете в голяма саксия. Торете умерено, защото бързият растеж намалява аромата.
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Грижи
Окопайте манголда и червеното цвекло. Наторете манголда, а слой окосена трева или оплевени бурени под него ще предпази почвата от изсъхване (но служи същевременно и за скривалище на охлювите). Поливайте редовно.
Засяване на бостана
Сеитбата на дините и пъпешите се извършва, когато температурата на почвата на дълбочина 8-10 см трайно се е установила над 15-16°С. Обикновено за районите на Южна България това става към 20-25 април, а за Северна България – от 25 април до 5 май. За бостан се избира слънчево място. Желателно е участъкът да е с южно или югоизточно изложение. Неподходящи са откритите и изложени на продължителни ветрове площи. Добри предшественици на дините и пъпешите са едногодишните бобови култури, люцерната, зелевите и др. Не трябва да се отглеждат след пипер, краставици, тикви, тиквички, както и след себе си. Дините и пъпешите обичат топлите, рохкави и проветриви почви с високо съдържание на хранителни вещества в лесно усвоима форма. Най-добре се развиват на дълбоки глинесто-песъчливи почви. Леките песъчливи, както и тежките студени почви с близки подпочвени води са крайно неблагоприятни. На тях растенията имат слаб растеж и дават ниски добиви с некачествени плодове. Заради силно развитата коренова система, голямата смукателна способност и слабото листно изпарение и двете култури принадлежат към сухоустойчивите растения. Въпреки това, силното засушаване не им се отразява добре.
Сеитбата се извършва на равна повърхност, в гнезда, по 5-6 семена, на дълбочина 4-5 см. Гнездата се накопават в диаметър около 50 см. Във всяко гнездо се поставя около 1-3 кг гнил оборски тор, който се размесва с почвата, а една част от него се оставя за покриване на семената, с цел поддържане на почвената влага. След поникването, почвата се разрохква, растенията се загърлят и когато развият 2-3 листа се прореждат, като се оставят по 1-2 растения в гнездо.
Грижите се състоят в поддържане на почвата рохкава и чиста от плевели, двукратно подхранване и поливане при нужда. Подходящ момент за поливане е началото на цъфтежа и по време на плодообразуването. Внимание: в периода на узряване и масова беритба поливането понижава съдържанието на захари и може да доведе до напукване на плодовете.
ПЛОДОВЕ
Редовно напояване
Ако месец май е много сух, може да се наложи да поливате младите прасковени дървета. По-старите вече имат добре развита, дълбока коренова система и могат да се справят с евентуални засушавания. Праскови на една-две години обаче все още не са натрупали достатъчно водни запаси и при засушаване реагират с преждевременно опадане на плодовете и по-слабо образуване на плодни пъпки за следващата година.
Здрави плодове
През май се увеличава слънцегреенето и количеството на валежите. Овощните култури са във фенофаза интензивен растеж. Премахват се ненужните леторасти, новозасадените дръвчета се окопават и при нужда се поливат. Особено внимание трябва да се обърне на растителната защита. Много важно е да се извършат най-необходимите следцъфтежни пръскания. В края на месеца плододаващите овошки се подхранват с 15-20 кг/дка амониева селитра. В началото на месеца се окопават лозите и се подхранват с амониева селитра – 15 г/кв.м. През втората и третата десетдневка започва активна работа по опазването им от оидиум и мана. А когато леторастите достигнат 10-15 см дължина, добре е да се извърши едно ранно прашене със сяра на прах, за предпазване на лозите от оидиум.

Избор на овошки
Ако планирате разнообразяване и обогатяване на овощната си градина, добре е да вземете предвид някои препоръки, свързани с контрола на качеството на посадъчния материал. При закупуване трябва да се изиска информация за сортовете и подложките на овошките. Това е необходимо за определяне на схемата на засаждане и начина на формиране на короната. Трябва да се обърне внимание на броя и дължината на корените. При ябълката, крушата, прасковата, кайсията, черешата, ореха на семенна подложка е необходимо да има най-малко 3 корена, всеки с дължина над 20 см. Кореновата система трябва да бъде брадеста, със същата дължина. Височината на стъблото е друг съществен белег за качеството на посадъчния материал. При ябълката, дюлята, сливата, прасковата, черешата и ореха трябва да е над 100 см, а при кайсията и вишнята – над 90 см. Дебелината на стъблата, измерена 15 см над присадката при ябълката върху семенна подложка е 1.2 см, а върху вегетативна 0.9-1.00 см. Тази дебелина не бива да е по-малка от 1 см при прасковата, черешата, сливата, бадема, дюлята. Освен това не се допуска използване на дръвчета, нападнати от бактериален рак, бактериална сачмянка, кръвни и щитоносни въшки и др.
ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА
МОРАВА
Покриване на оголени места
Месец май е подходящият момент да се пооправи моравата. На оголените места можете да засеете бързо израстващи тревни смески, за да осигурите отново пищна зеленина. Друга възможност са готовите тревни чимове, по които може да се ходи скоро след поставянето им. Ако цялата тревна площ е станала по-оскъдна, има подходящи смески за повторно засяване на цялата площ. При обработка на по-малки площи се препоръчва почвата предварително добре да се разкопае и, разбира се, новозасетите места трябва редовно да се напояват.

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ
Подрязване на цъфтящите през пролетта растения
Цъфтящите през пролетта храсти и дървета се подрязват всяка година след цъфтежа. Това се отнася за класически примери като: форзиция, дойция, керия, колквиция, градински жасмин (Philadelfus). При тези видове цветните пъпки се образуват още през предходната година. Подрязването през пролетта преди цъфтежа би редуцирало образуването им. За да могат тези цъфтящи храсти дълги години да дават пищен цвят, без да се оголват в долната си част, всяка година, след като прецъфтят, най-старите клони (разпознаваеми по многото странични издънки и по-тъмната кора) трябва да се изрежат. Същевременно младите, по-малко разклонени клончета трябва да се скъсят с една трета или най-много наполовина, за да се стимулира образуването на цветни пъпки.
Бавнорастящите ценни декоративни видове като магнолия, хамамелис, бял кучешки дрян и фотергила (Forthergilla) не изискват редовно подрязване. Разбира се и в този случай е възможно да се отстранят някои клони и на растението да бъде придадена форма. По-радикалното подкастряне обаче трябва да се избягва. По възможност вземете предвид окончателната големина на тези видове още при засаждането им.

ЛЕТНИ ЦВЕТЯ И ТРЕВИСТИ РАСТЕНИЯ
Грижи за лехите с дългогодишни тревисти растения
Тъй като през май често става истински топло, новите насаждения трябва при нужда да се поливат. Препоръчва се освен това редовно да се разрохква почвата, а плевелите да се отстраняват навреме. През май (юни) е време за второто торене на лехите. При някои пищно цъфтящи растения с едри цветове като ралица или божур е хубаво навреме да се помисли за подходящи опори, за да не се прекършат стеблата от вятъра или дъжда. За тази цел могат да се използват естествени материали като бамбукови стебла или клони. Продават се също подходящи декоративни метални подпорни елементи. В такъв случай е хубаво те да се поставят по-отрано, за да могат растенията естествено да се прикрепят към тях.
Засаждане на летните цветя
От средата на май нататък можете да засадите всички чувствителни към студа луковични и клубенови цветя. Почвата предварително се разкопава, добавя се компост, както и пълноценен органичен тор. Далиите обичат слънчево място, богата на хранителни вещества почва и обилно поливане. Клубените се засаждат плитко, така че стеблата и издънките малко да стърчат над земята. Други декоративни слънцелюбиви видове са гладиола, монбретия и индийска кана. Издръжливите клубенови бегонии виреят безпроблемно и на полусянка.

ДЕКОРАТИВНО ЕЗЕРО
Градинското езеро въздейства преди всичко с откритата си повърхност. Затова към засаждането трябва да се подхожда предпазливо. Преди всичко трябва да се избягват бързо избуяващите видове като папур и тръстика. Веднъж настанили се, тези упорити треви започват да се разпространяват неудържимо. Такива жизнеспособни растения са по-подходящи за естествени водоеми, където могат безпрепятствено да разпростират ризомите си. За други видове се правят малки островчета, които се покриват с чакъл. Това се отнася както за дълбоководните растения като водни лилии или жълти водни рози, така и за плитководните като воден зюмбюл. Пролетта предлага подходяща възможност чрез отделяне на кореновите издънки да се намали бързо развиващата се растителност, което се отразява добре на не толкова виталните видове в езерото. Намаляването на избуяващите видове им дава отново по-добри шансове за растеж, а след разреждането остава място за засаждане и на нови растения във водната градина.

ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА РОЗОВАТА ГРАДИНА
Розите – деца на слънцето
Избор на подходящо местообитание: Розите са деца на слънцето. Също като хората и те обичат проветриви места и гарантирани слънчеви лъчи. Когато са настанени на подходящо място, устойчивите сортове растат здрави и жизнеспособни, без да е необходимо да се използват средства за растителна защита. Слънчевите местообитания осигуряват бързо изсъхване на мокрите розови листа, което чувствително намалява опасността от досадните гъбични болести. Розите имат дълбоки корени, които доста бързо проникват в земята, затова предпочитат дълбоки, песъчливо-глинести почви, богати на хумус и хранителни вещества. Същевременно те са доста толерантни по отношение на почвата, така че навсякъде, където в рохкава пръст виреят безпроблемно други декоративни растения, е възможно да се отглеждат и рози.
Внимание! Едно напълно неподходящо за розите място е под стари широколистни дървета с големи корони. Там, където дъждовната вода се отцежда от короните, листата на розите не могат бързо да съхнат и гъбичките на брашнестата мана и на черните листи петна намират идеална среда за развитие. Преди да засадите рози на място, където в продължение на дълги години са отглеждани техни посестрими, е добре да се информирате за подходящи мерки за предотвратяване на евентуален забавен растеж на новите насаждения.

Подготовка на почвата: Решаващо условие за успешното засаждане на рози е старателната подготовка на почвата. Тя трябва непременно добре да се разкопае. Отстранете от лехата всички плевели. Средствата за подобряване на почвата връщат органичните материали в биологичния кръговрат, което стимулира нейната жизнеспособност и съответно растежа на розите.
Правилно засаждане: Отстранете повредените корени като ги отрежете точно над увреденото място. Тънките коренчета обикновено не се режат – колкото повече от тях останат на розата, толкова по-сигурно е, че тя ще се прихване. Надземните зелени издънки на розите с голи корени се скъсяват с остра ножица на около 20 см. Всички рози с голи корени трябва да се накиснат преди есенното или пролетно засаждане за 4-5 часа във вода, така че тя да покрива по възможност всички издънки и корени.
Изкопаната дупка трябва от всички страни да бъде с педя по-широка от кореновата бала или корените. Размесете пръстта с малко дългодействащ тор. Разрохкайте хубаво дъното на изкопаната дупка, така че водата да може да се движи безпрепятствено. После поставете розата вертикално в дупката. Би било добре да имате помощник, който да я придържа, така че корените да не опират в страните и да не се прегъват. След засаждането присадката трябва да се намира на 5 см в почвата. Върнете изкопаната пръст в дупката и леко я утъпчете. При това дръжте здраво розата, за да не се промени съществено разположението на височина. След засаждането полейте обилно, за да се слегне почвата оптимално.
Накрая натрупайте около розата пръст на височина около 15 см, така че да се виждат само връхчетата на издънките на розовите пръчки. Затрупването се прави както при пролетното, така и при есенното засаждане. То предпазва розите от вятъра, слънцето и студа. Откриването става през април за засадените през есента и осем седмици след засаждането за пролетните насаждения, но не преди новите издънки да достигнат 10 см дължина.

ОРАНЖЕРИЯ И ПАРНИК
Разсаждане на открито
През май много предварително засадени растения се местят на открито. Сега е моментът за разсаждането на типичните оранжерийни летни култури като домати, краставици, чушки, патладжани, тиквички, пъпеши или сладка царевица.
Профилактика
Сега е моментът да се вземат превантивни мерки срещу болести и вредители. Проветряване, окачване на листове лепкава хартия, засаждане на тагетес между различните култури, целенасочено използване на укрепващи растенията средства.

Материалът се реализира с помощта на сп. "Зелен рай".