Градината през ЮЛИ

ОБЩО ГРАДИНАРСТВО
Събиране на дъждовна вода
Дъждовната вода е най-добрата вода за поливане и освен това е безплатна. Когато през лятото настъпи засушаване, съдовете със събрана дъждовна вода са от голяма полза и носят огромно облекчение. Те не само спестяват разходите за скъпата вода от чешмата, но и осигуряват затоплена, мека вода, която се поема особено добре от растенията. Големите резервоари, като вкопаните в земята цистерни, изискват предварително планиране, доста труд и не на последно място достатъчно голям покрив, от който да се събира водата. За сметка на това варели за дъждовна вода могат лесно да се поставят даже и в средата на сезона. Със специална система от куплунги могат дори да се свържат един с друг няколко варела. При по-малки покриви водосточната тръба може да се насочи директно във варела. В зависимост от нуждите могат да се закупят различни полезни допълнения, като се започне с филтърни системи и се стигне до подходящи помпи.
При по-дълги засушавания на покрива се събира боклук, сажди и частици от вредни вещества. Затова е по-добре водата от първия проливен дъжд да се остави неизползвана.

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА
МОРАВА
Окосената трева да се остави там, където е?
Няма съмнение – върху една съвършена морава никога не трябва да се оставя окосената трева. През по-влажните периоди се препоръчва почистване с гребло или използване на косачка, която събира окосената трева. При по-дълго засушаване обаче оставената по повърхността на моравата трева носи някои предимства: като тънък слой мулч тя намалява изпарението на водата, освен това при разлагането си подобрява почвата. Но окосената трева не трябва да е прекалено дълга, което означава, че моравата трябва да се коси по-често. Особено подходящи са рециклиращите косачки, които още при косенето нарязват на ситно окосената трева и я разпръскват.
ДЪРВЕТА И ХРАСТИ
Летни грижи
През лятото (юни или юли) се тори за втори път. Ако лехите са мулчирани, се препоръчва мулчът около растенията да се събере настрани, да се насипе тор директно върху почвата и после площта пак да се покрие с мулч. Там, където лехите са открити, торът леко се размесва с почвата с помощта на култиватор.
По време на летните горещини дърветата и храстите също се нуждаят от редовно поливане. Това се отнася особено за младите насаждения и храстите с плитки корени като рододендроните. Но също и видовете с едри листа и цветове, като хортензиите, се нуждаят от много вода. Увисването на върховете на клонките е признак за нейния недостиг.
Видът на почвата също играе голяма роля за снабдяването с вода. Почвите с високо органично съдържание и глинестите почви са с голям водозадържащ капацитет, докато песъчливите почви изсъхват изключително бързо. По-тази причина за последните се препоръчва редовно насипване на компост.

ЛЕТНИ ЦВЕТЯ И ТРЕВИСТИ РАСТЕНИЯ
Разделяне на брадатия ирис
За голяма част от многогодишните растения и треви пролетта е най-подходящият момент за разделяне. За брадатия ирис (Iris barbata) обаче най-доброто време е юли. Има най-различни групи сортове като се започне от джуджетата (Iris barbata Nana) и се стигне до високо израстващите сортове (Iris barbata Elatior). Всички те се размножават чрез ризоми. Това са удебелени коренови издънки, които израстват от центъра на растението навън. След няколко години растението се оголва с средата и е добре да се раздели. За тази цел цялата туфа се изравя с вила. Външните ризоми се отделят с нож. След това се избира по възможност слънчево място, където се засаждат на плитко (ризомите лежат почти на повърхността на почвата и се виждат), като се притискат с ръка и се поливат.
Засяване на двугодишните летни цветя
Двугодишните летни цветя, като ружа, напръстник, боянка (Erysinum) и лопен образуват зелена розетка от листа през първата година, а цъфтят през втората година. През летните месеци те могат да бъдат засети без проблем. Това става най-лесно направо на открито, на топло и слънчево място в градината. Напръстникът вирее добре и на полусянка. През август и септември разсадът може да се раздели и да се засади на окончателното място, където ще разцъфти през следващата година. Най-често след цъфтежа двугодишните цветя загиват. Ако не отстранявате прецъфтелите съцветия, те се размножават сами, така че продължават да цъфтят и виреят в градината в продължение на години.
Пищни далии
От средата на лятото чак до есента далиите разкриват цялата си прелест и неуморно отварят цвят след цвят. За тази цел им е нужно слънчево място, плодородна почва и достатъчно влага. През юли идва време и за второто торене. Освен това е важно прецъфтелите цветове редовно да се отстраняват, а стеблата с тежки едри цветове да се подпрат своевременно. Наградата за тези усилия е пищен цъфтеж в продължение на месеци и прекрасни, дълготрайни букети.
Подрязване на розите
При лятното подрязване на розите не се изрязват всички издънки наведнъж, а се отстраняват само прецъфтелите или залепнали от дъжда цветове. При това полиантовите рози се подрязват непосредствено под цвета, а чаените хибриди – до първия напълно оформен лист. Чрез подрязването се стимулира израстването на нови филизи и се съкращава времето до следващия цъфтеж.
ДЕКОРАТИВНО ЕЗЕРО
За да се запази качеството на водата постоянно за дълъг период, е нужно езерото да е голямо, дълбоко и бедно на хранителни вещества. В него водата остава бистра и не се развиват водорасли. Разбира се, в повечето случаи градинското езеро не може да бъде особено голямо. Именно затова състоянието му често трябва да се проверява. Количеството на водата обикновено се поддържа от валежите. Но ако през горещите летни дни нивото на водата спадне прекалено, може да се наложи допълване от кладенец. Питейна вода се използва само в крайни случаи. Дъждовната вода също е много подходяща. Тя може да бъде доведена до езерото директно от покрива или през филтриращ слой чакъл.

Желание за ухание
Ароматна алея
Растителността винаги е привличала хората с пищната си зеленина или с красивите си едри и ярко обагрени цветове. Част от растенията обаче притежават и друга много могъща сила на въздействие – ароматът, който има способността да опиянява и да привлича всеки, докоснал се до него.
Растенията с приятен и силен аромат обикновено са желани в градината. Преди да ги засадите обаче е добре да вземете предвид факта, че те привличат и множество насекоми. Затова за предпочитане е да се разположат в такива части на зелената площ, където не играят деца и за всеки случай – по-далече от терасата. Ако сте запознати с видовете, можете да имате не само отделни ароматни представители, разпръснати тук-там, а цяла алея, която да излъчва своя невероятен аромат при всяко докосване на растенията или при всеки повей на вятъра. За целта са достатъчни няколко вида, но в по-големи количества, за да се усеща осезаемо ароматът им. Изборът наистина не е лесен. Част от растенията излъчват аромат денем, а други нощем. Едни миришат по-силно, други по-слабо. Трети имат и лечебни свойства. Отделно трябва да се вземат предвид и екологичните им и биологични изисквания. Предлагаме ви една възможна и благоприятна комбинация, включваща храстови и тревисти видове.

Събудено от слънцето ухание
Класацията повеждат грудковите растения с много силен и вдъхновяващ аромат – лилиум (Lilium sp.) и фрезия (Freesia sp.). Съществува огромно многообразие от култивари на лилиума – кой от кой по-пъстър, с по-едри и красиви цветове. Всички те се отглеждат сравнително лесно, стига да им осигурите добре дренирана почва. Това става, като под грудките насипете малко пясък, който да помага на водата да се оттича безпрепятствено. Грудките не бива да засъхват преди засаждане. Кремовете обичат слънцето, затова им изберете по-осветено място в градината. Те ще представляват ярката част – акцентът в ароматната алея.
Нежната фрезия е малко по-трудна за отглеждане. Размножаването ù е сложно и невинаги успешно, затова ако държите на чудния ù аромат, всяка година трябва да купувате нови кормуси. Като повечето луковични растения, тя също предпочита по-отцедливата почва и приятно напичащото слънце. През деня често се прокрадва и ароматът на розата, а по-рядко можете да усетите този на хоята (Hoya obscura), наричана още восъче, заради красивите си цветове, сякаш направени от восък. Тя е лиановидно растение, което се отглежда предимно в интериора, въпреки че вече са селектирани видове за градината.

Нощни благоухания
По-голямата част от растенията излъчват своите благоухания нощем. Един чудесен пример е ароматната кандилка (Aquilegia fragrans), която се среща сравнително рядко у нас, но е добре да намери по-голямо приложение. Тя цъфти главно през май и юни, понякога и юли. Предпочита полусянката и влажната, но не и преовлажнена почва.
Ароматът на японския нокът (Lonicera japonica) се усеща още отдалеч. Цветовете на този полувечнозелен увивен храст преминават от бяла през розова и жълта багра от началото на цъфтежа до прецъфтяването. Трудно понася студа и предпочита по-топли, слънчеви и защитени от вятъра места. Идеален е за засаждане край огради и дувари, по които може да се увие.
Още един храст с нощен аромат е венечният филаделфус (Philadelphus coronarius). Благоуханните цветове са събрани по 5-9 във връхни гроздове. Най-добре вирее на свежи и плодородни почви, на пряко слънце.
Вечерницата (Matthiola incana) е едногодишно или двугодишно цвете (в зависимост от сорта) с едри кичести цветове, обагрени най-често в червено, розово, виолетово или бяло. Листата ù са сиво-зелени и изпъкват на тъмен растителен фон. Предпочита слънце до лека сянка и добре дренирана алкална почва.
Съименникът на вечерницата – вечерникът (Hesperis matronalis), е подходящ за бордюра. Цъфти с нежни бледи цветове в небесносиньо, розово или бяло. Чувства се чудесно предимно на лека сянка. Изходният вид се размножава със семена, а сортовете – с резници.
Не по-малко интересен е хелиотропиумът (Heliotropium peruvianum), който образува едри виолетови съцветия. Силно декоративни са и едрите му и по-груби листа. Подходящ е както за градината, така и за висящи съдове. Предпочита пряка слънчева светлина и почва, която не задържа влагата. Тъй като е едногодишно растение, се размножава със семена, които се засяват през февруари.

Лековити аромати
Добре познатият лавандулов мирис може да влезе и във вашия дом, ако наблизо засадите лавандула (Lavandula angustifolia). Тя ще ви радва и с красивите си гъсти виолетови туфи. Отглеждането ù никак не е трудно. Яркото слънце е най-добрият помощник. Колкото по-силно е то, толкова повече етерично масло се натрупва в цветовете. Именно то е ценната съставка, използвана за различни козметични цели. Поради множеството положителни качества нейното присъствие в градината е повече от желателно.
Обикновената мащерка (Thymus serpyllum) при изсушаване запазва своя аромат, който е в основата на така приятния и полезен чай. Съществува още един интересен вид от същия род – лимонената мащерка (Thymus citriodorus), чиито зеленикавобели листенца при стриване или стъпкване изпускат свежа лимонена миризма. Необходимите условия за отглеждането ù са силно слънце и плодородна почва без излишна влага. Туфите мащерка могат да бъдат успешно засадени във фугите между плочите на настилката (виж стр. 4-6, бел.ред.). Така при минаване по алеята, докосвайки растенията, ще усетите техния силен билков аромат.
Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е гъст храст със силно ароматни листенца, често украсяващи вкусни менюта. Обича топлината, силното слънце и не е претенциозен към почвените условия. Подходящ е за фон на останалите видове.
Не е трудно да оформите сами ароматна алея в двора си. Гамата от видове е голяма и позволява използване на багри и аромати за всеки вкус и предпочитание. Такава алея ви гарантира незабравимо прекарване на свободното време в градината, а завладяващите аромати ще ви обгърнат и отпуснат и ще ви помогнат да забравите забързаното ежедневие и всекидневните грижи.
ЗЕЛЕНЧУКОВА И ОВОЩНА ГРАДИНА
ПОДПРАВКИ
Лятно засяване на магданоз
Тази незаменима кухненска подправка през пролетта все капризничи и покълва едва-едва. Засейте магданоза през лятото и с изненада ще видите колко бързо кълновете се протягат към слънцето. В топлината на късното лято растенията се развиват добре и после могат да прекарат спокойно зимата. Внимавайте: магданоз не бива да се засажда там, където е отглеждан магданоз, моркови или целина (интервал поне от 4 години). Добре вирее за сметка на това след зелен фасул или грах. Също така придава приятен вид на лехите с домати или ягоди, ако се засади по края им.
Босилекът е готов за бране
През юни може и да сте си дръпнали няколко листенца, но отсега вече можете редовно да се наслаждавате на свежия вкус на босилека. Отрязвайте или откъсвайте върховете на стебълцата, както и още една двойка листенца, за да тръгнат нови издънки от лежащите под тях възли. Така босилекът става гъст и пуска постоянно нови клончета. Някои от растенията можете веднага да подрежете на една педя от земята, като внимавате да останат все пак няколко листенца. Стеблата пак ще се разлистят и ще осигурят нова реколта малко преди да започнат студовете. Можете да се запасите за зимата, като нарежете босилека на ситно и го замразите на кубчета.

ПЛОДОВЕ
Прореждане
Ако след прореждането през първата половина на юни по ябълките пак има прекалено много плод, дърветата отново трябва да се прегледат. Отстранете най-вече наранените от градушка, пострадалите от вредители или засегнати от струпясване плодове.
Изрязване на ягодите
Много от ягодовите сортове вече са обрани. Ако предвиждате втора реколта, препоръчително е след обирането на плодовете да изрежете всички листа на около 5 см от повърхността на земята. При това не трябва да наранявате стъблото.
Нови насаждения
Краят на юли е най-подходящото време за оформяне на нови ягодови лехи. Засадените по-късно растения дават по-слаба реколта. Мястото на лехата трябва да се избере внимателно, защото редуването на насажденията е особено важно за ягодите (3-4 години интервал), при които има много болести, разпространявани чрез почвата.
Съвет
По време на или непосредствено след обирането на плодовете на цариградското и френското грозде е особено подходящо да се изрежат на нивото на земята издънките, по-стари от 4-5 години. Благодарение на тази ранна намеса по-младите клонки и пъпките им ще се развиват по-добре.
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Разсаждане на броколите
В зависимост от срока на сеитбата, разсаждането на броколите е към края на юли. За малки площи може да се закупи готов разсад от пазара. Растенията трябва да бъдат добре развити, но не прерасли, с 4-5 листа, здраво стъбло и запазен вегетационен връх. Един ден преди изскубването, разсадът се полива обилно. По-дългите коренчета и част от листата се подрязват, това намалява изпарението и спомага за по-бързо прихващане. Така приготвени, растенията се потапят във вода за освежаване, след което се подреждат в касетка и се засенчват до разсаждането им.
Избират се рохкави и плодородни почви с богато съдържание на органични вещества, неутрална реакция и възможност за поддържане на постоянна влага. Не трябва да бъдат на едно и също място след себе си или след други зелеви култури.
Картофите като втора култура
Въпреки, че са взискателни към предшественика, много добри резултати се получават при отглеждането на картофите като втора култура – на освободените от ранните зеленчуци площи, които винаги са при поливни условия. Такива са например зърнено-бобови култури – зелен фасул, грах и бакла, тиквичките, спанака и др. От своя страна при добра агротехника, те имат предимството, че дават високи добиви и оставят почвата добре разрохкана, чиста от плевели и обогатена с хранителни вещества.
Засаждането е във влажна почва по схемата 60-70/25-30 см, на дълбочина 6-8-10 см. Важно условие за дружното поникване е поддържането на постоянна почвена влажност. При нормални условия, кълновете се появяват на повърхността след 7-10 дни от засаждането. След това най-важните грижи са свеждат до разрохкване, загърляне, напояване и борбата с появилите се болести и вредители. Първата поливка е след пълното поникване, а следващите са средно през 8-10 дни. Преовлажняване на почвата трябва да се избягва. Когато растенията израснатна височина 10-12 см се прави първото окопаване със загърляне. След около 15 дни, процедурата се повтаря.  Изваждането на продукцията може да започне след 10-15 октомври.
ОРАНЖЕРИЯ И ПАРНИК
Ако горещините са големи, а възможностите са проветряване – ограничени, е необходимо засенчване с подходящо покривало. Температури, по-високи от 45С, възпрепятстват растежа и водят до увреждания на растенията. Краставиците във всеки случай биха били благодарни, ако са леко засенчени. Почвата се прекопава, евентуално се мулчира – това предотвратява изпаряването на влагата и растежа на плевели. При нужда наторете.

Материалът се реализира с подкрепата на сп. Зeлен рай.