Градината през АВГУСТ

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

МОРАВА
Искрящо зелено въпреки горещината
Горещите летни следобеди могат да се окажат тежко изпитание за моравата. Ако тревата е без блясък и започне леко да синее, значи е време да пуснете в действие пръскачката или маркуча. Поливайте обилно, така че горните 15-20 см от почвата да бъдат добре напоени. Така водните запаси ще стигнат за една седмица дори и в разгара на лятото. Въпреки безжизнения вид на тревата обаче, не се изкушавайте да поливате в слънчевите следобедни часове. Поливането е наистина ефективно, с възможно най-малко изпарение, само сутрин и вечер. При по-продължителни горещини или засушаване се препоръчва и косене – на 3-5 см височина.

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ
Подрязване на плета от иглолистни
При иглолистните като туя, лъжекипарис и тис главният растежен период продължава от пролетта до късно лято, затова те се подрязват едва през август. Идеалната форма в случая е трапецовидната. При нея ширината намалява отдолу нагоре, така долните части получават достатъчно светлина и остават зелени и гъсти. Тъй като тисът няма нищо против сянката, може да бъде оформен под прав ъгъл, като ширината горе и долу е еднаква. Най-бързо и лесно подрязването става с електрическа ножица.
Засаждане на вечнозелени широколистни
Август е подходящ момент за засаждане или пресаждане на вечнозелени широколистни растения, като бодлива зеленика (Ilex), лавровишна, рододендрон, пиерис (Pieris) и бамбук. Така те ще имат достатъчно време да се вкоренят до настъпването на зимата и да се запасят с вода. Ако вече са настъпили горещините на късното лято обаче, за предпочитане е да се изчакат още няколко седмици. Септември също е подходящ месец за засаждане на вечнозелени растения.

ЛЕТНИ ЦВЕТЯ И ТРЕВИСТИ РАСТЕНИЯ
Запълване на „дупките” след цъфтежа
През пролетта и ранното лято много градини са истинско море от цветове, но още от юли започват чувствително да оредяват. Сега е моментът тези летни „дупки” да бъдат запълнeни чрез добре подбрани растения.
Разбира се, имате възможност веднага да решите проблема, като се снабдите с контейнерни растения, които по всяко време можете да настаните в градината.  От друга страна, многогодишните растения предлагат богат избор от атрактивни, цъфтящи през късното лято и есента видове, например флокс, рудбекия и есенни астри. Да не забравяме и далиите, чиито клубени впрочем ще трябва да прекарат зимата добре защитени.
Цъфтящите през лятото и есента храсти не са така многобройни. На първо място можем да споменем дългоцъфтящите рози, които разтварят неуморно цветовете си от юни чак до есента. С подобен дълготраен цъфтеж се отличава и  будлеята. Други привлекателни кандидати са дървовидната ружа и хортензията, а от малките храсти – храстовидният очеболец (Potentilla fruticosa) и късно цъфтящият кариоптерис (Caryopteris x clandonensis).

Тревите започват да цъфтят
Тревите чудесно се комбинират с цъфтящи многогодишни растения. Със своите изящни очертания и нежни, копринени съцветия те създават хармонични връзки между обитателите на лехата. Лекото полюляване на стебълцата им и тихото шумолене създават успокояваща атмосфера. Особено привлекателни са различните видове китайски мискантус (Miscanthus sinensis). В зависимост от сорта те достигат 100-150 см височина, устойчиви са на студ и имат красива есенна окраска. Много атрактивни средно високи видове са класовидният пенисетум (Pennisetum alopecuroides), коилото (Stipa pillata) и стрелковидната трева (Panicum virgatum). Всички споменати видове обичат слънчеви местообитания. Изрязването се прави едва през пролетта, тъй като съцветията им могат да служат за украса дори през късната есен и зимата.
Пъстри летни букети
В разгара на лятото можете на воля да се възползвате от богатствата на градината и да си доставите удоволствие с хубави букети. Най-доброто време за откъсване на цветята е сутрин, защото така те издържат по-дълго. Едногодишните летни цветя се комбинират чудесно с многогодишни, а нежните класове на коилото и пенисетума придават ефирност на букета. Завършете летния си шедьовър, обвивайки дръжките с листа от функия или бръшлянови клончета.

Време за засаждане
Някои цъфтящи през есента луковични растения се засаждат едва през август. Такива са (силно отровните) представители на рода Мразовец. Ярките им цветове се появяват през септември и октомври. Есенният минзухар се размножава безпроблемно чрез саморазсаждане и дъщерни грудки. Неговите цветове също се появяват през септември, а листата през пролетта.

Рози
Много от цъфтящите с прости цветове малки храстовидни рози приканват с яркожълтите си тичинки пчелите и други насекоми на истинско угощение с прашец. От това следва обилно опрашване на цветовете, от които по-късно се образуват плодовете на розите – шипките. Това пък води до забавяне на следващия цъфтеж. За да съкратите тази пауза, при лятното подрязване отстранете прецъфтелите съцветия. Позволете обаче на последните за годината цветове да дадат плодове, които могат да играят роля на красиво зимно украшение.

В помощ на градинаря
Растения индикатори
Растения, които показват състоянието на почвата. Характеристиките на различните местообитания в градината, като съдържанието на хранителни вещества в почвата, pH-стойностите, както и климатичните особености като температура и количество на валежите, могат да се измерят. Това може да се направи с доста голяма точност, но е свързано с известни усилия и разходи, а и резултатите са валидни само за определен момент на определено място. Резултатите от анализа на смесена проба за сметка на това не важат непременно за дадена леха.
Този, който позволява в градината му да растат диви треви, разполага с инструмент, благодарение на който лесно може да разчете особеностите й по наличието на определени диворастящи видове. Много растения само чрез присъствието си играят роля на индикатор за една или друга характеристика на съответното място. Има например варовикови и киселинни индикатори, индикатори за недостиг или изобилие на хранителни вещества, индикатори за хумус, светлина или сянка, за пясък или глина или силно изпарение и още много други. Това е известно отдавна и се основава на факта, че отделните растителни видове имат специфични „изисквания” и съответно виреят само при определени условия. Тези изисквания понякога са много тясно ограничени, в други случаи обхващат широк спектър. В последния случай индикаторните свойства силно намаляват. Но колкото по-тясна е физиологичната или екологичната област, толкова по-ценни са видовете като индикатори. Боровинката не расте на варовикова почва, ливадната какула не расте на влажна почва. И обратно: боровинката вирее на кисели почви, какулата на сухи, а олеандърът идва от субтропичните области, където през зимата не става много студено. Затова може да се каже, че боровинката е индикатор за кисела почва, какулата – за суха, а олеандърът – за сух климат.

ЗЕЛЕНЧУКОВА И ОВОЩНА ГРАДИНА
ПОДПРАВКИ
Песто от босилек
Ако вече не можете да намерите приложение на пресния босилек и сте заредили фризера със замразен, просто си направете апетитно песто. Рецепти можете да намерите в интернет или в готварските книги.  
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Зелено торене
Лехи, от които е прибрана реколтата и за които не се предвиждат есенни култури, могат да се засеят с растения, използвани за зелено торене. Те поемат излишния азот и подобряват структурата на почвата, тъй като се вкореняват надълбоко. Невенът оказва добър ефект срещу нематоди, също както и черната ряпа. Между тях можете да хвърлите някоя и друга шепа жито. Житните растения осигуряват баланс на почва, в която обикновено се засаждат зеленчуци. Ако искате чрез зеленото торене да набавите допълнителен азот, засейте смеска от бобови растения. Те задържат азота в растителната си маса и го освобождават, когато започнат да се разлагат след заораването през пролетта. От див фий (Vicia), лупина и египетска детелина (Trifolium alexandrinum) се получават хубави смески, но те могат да се засяват и поотделно. Ако мястото е подходящо, можете да поглезите пчелите с елда и фацелия през бедната на цветове есен.
Голямата бяла ряпа, която привлича погледите на зеленчуковия пазар
В последните години по зеленчуковите пазари у нас може да се намери бяла ряпа с удължена цилиндрична форма, която в някои случаи е с впечатляващи размери. Привлекателни са не само външният й вид, но и вкусовите качества – почти без лютивина и миризма на ряпа. Това е японска ряпа, тип Дайкон, която е много разпространена в Източна Азия.
Дайконът е екологично растение. Носи му се славата, че не извлича и не натрупва тежки метали. Както останалите събратя от вида на репите, притежава и редица лечебни качества.
Почвено-климатичните условия у нас са подходящи за отглеждането на това полезно японско чудо. При добри условия, може да се получат изумителни резултати. Оптималните температурни за растежа и развитието й са  около 18-20ºС. Технологията за производство не се различава съществено от тази при обикновената българска ряпа – бяла, черна и червена. Разликата е във формата и размера на кореноплода. И тъй като той пораства значително на дължина, за нормалното му развитие са подходящи дълбоки, рохкави и добре обработени почви. Тежките, студени и уплътнени почви са неподходящи. Също така  песъчливите и чакълести почви не са за препоръчване, защото бързо се изсушават. При есенно отглеждане, сеитбата се прави в края на юли – до средата на август (като втора култура). При сортове с по-къс вегетационен период, в топлите райони на страната, може да продължи и през целия август.
Грижите през вегетацията са както при репите – редовно поливане, разрохкване и плевене. Окопава се 2-3 пъти и при нужда се подхранва с амониева селитра. Води се борба срещу появилите се кръстоцветни бълхи, листни въшки и зелеви дървеници.
Прибирането на кореноплодите е през есента, както при зимната ряпа. При добра агротехника някои сортове може да достигнат тегло от 0,5 до 4-5 кг. Изваждането им трябва да става внимателно, за да не наранят или пречупят.

ПЛОДОВЕ
Черници
Сега узряват плодовете на черната черница. Сладко-сочните плодове се развиват от незабележими цветове, които се появяват едва през май заедно с листата. За съжаление те са много меки и издържат само един-два дни. Трябва или бързо да се изядат, или веднага да се преработят на сок или компот. Истински деликатес са сушените черници. Те са подходящи и за приготвяне на отвара при заболявания на устната кухина.
Къпини
Къпините са сладки и ароматни едва когато са напълно узрели. При откъсване на плода, мястото се оцветява веднага в тъмночервено. Ако остане бяло, плодът още не е напълно узрял. Узрелите, ароматно-сладки къпини обаче не могат да се съхраняват дълго. По-рано обраните плодове издържат малко по-дълго, но не узряват истински – остават твърди и по-скоро кисели.
Ранни круши
Ранозреещите сортове круши са готови за бране, когато цветът им леко просветлее. Няколко дни след това вече могат да се консумират. Ако оставите тези круши на дървото до пълното им узряване, те стават сипкави, а сърцевината им омеква и покафенява.
Оформяне на младите дървета
По това време младите дървета лесно се оформят, което означава лошо разположените или стърчащи издънки в горната част на короната да се отстранят или огънат надолу. При това връхчето трябва да е насочено нагоре, а самото клонче да не е извито като котешки гръб.

Материалът се реализира с подкрепата на сп. Зeлен рай.