ОВОЩНА ГРАДИНА В 4 СТЪПКИ

1.       Избор на терена и видове овощни насаждения

Повечето овощни видове се развиват най-добре при 500-600 м. надморска височина, при почви с алкална и леко кисела реакция с рH 5,5 – 7,5, на добре огрявани от слънцето места, защитени от ветрове.

 

При избора на видовете овощни насаждения отчетете следните фактори:

 

Климат

Климатът в България позволява да се отглеждат с успех всички овощни растения, на които листата опадат през есента, както и плодни храсти - малина, къпина, френско грозде и ягода. В по-топли микрорайони може да се отглеждат и някои южни овощни видове - смокиня, нар и лимон.

·         Студоустойчиви видове – ябълка, круша, слива, вишна, касис.

·         Чувствителни на студ – праскова, кайсия, бадем.

Не трябва да се засаждат овощни дръвчета на места, намиращи се в затворени и недостатъчно проветриви котловини, където продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта често падат слани, които повреждат цветовете или младия завръз на дърветата.

Терен

При равнинни терени с възможност за поливане е добре да се отглеждат ябълки, круши, праскови, дюли и др.

Когато теренът е с по-голям наклон, влагата трудно се задържа и добре ще се развиват видове като сливи, череши, вишни, бадеми, орехи и др.

Светлина

Светлолюбиви са прасковата, кайсията и бадемът.

Ягодата понася известно засенчване. Тя може да се отглежда като подкултура на овошките, но до 5–6-годишна възраст на дръвчетата. По-слаби изисквания към светлината имат касисът, червеното френско грозде и цариградското грозде.

2. Обработка на терена

·         Площта се почиства от стари дървета, храсти и камъни.

·         Наторява се с фосфорни и калиеви торове.

·         Извършва се риговане – това е дълбока оран с дълбочина от 40 до 80 см. Целта е горният почвен слой да се зарови в дълбочина.

·         Тори се втори път – внася се оборски тор 4-5 тона на 1 дка и отново се разорава, но вече в дълбочина до 20см. Земята е готова за новите фиданки – почистена, наторена и аерирана.

 

3. Засаждане

Есента, след листопада, е най-подходящото време за засаждане на фиданки и плодни храсти, Пролетта, преди да започне вегетацията, също е подходящ период за засаждането на овошките.

Разстоянието при засаждане на дръвчетата трябва да е от 3 до 6 м.

Ябълките и крушите, според вида им, се нуждаят от площ  5х4м или 3х4м; прасковите и кайсиите -  5х4м; сливата - 4 х5м; черешата -  4х3м.

Засаждането на плодните дървета става със свредел или лопата. Дупките трябва да бъдат с размер 50-60см. В случаите, когато не е направено предпосадъчно торене, то се прави непосредствено преди засаждането с една кофа оборски тор, 250-300г супер фосфат и 150г калиев сулфат. Цялото съдържание се смесва с изкопаната почва и се връща обратно при саденето.

 

 

Посадъчен материал

Обикновено дръвчетата се предлагат в полиестерна транспортна опаковка, съдържаща дървени стърготини или обезпаразитен почвен субстрат. Алтернатива са овошките, отгледани в саксия, при които процентът на прихващане е най-висок.

4. Грижа за овощната градина

Подрязване

Резитбата на овощните дървета започва с най-студоустойчивите видове. Тя може да започне от края на октомври и да продължи през цялата зима, но е желателно температурите да са над -5°С.

Пръскане

Още през месец февруари в овощната градина се прави първо пръскане за брашнеста мана, струпясване, ранно кафяво гниене.